Thrace

Мари, Марийку карагюзлийку,

Ходила ли си лете на море,

Видяла ли си, Мари, кротка гемийка,

Такъва ти е кротка снагата !

Мари, Марийку карагюзлийку,

Ходила ли си лете на пазар,

Видяла ли си, Мари, черни череши,

Такъви ти са църни очите !

[mari marijku karagjuzlijku]

[ʜɔdila li si lɛtɛ na mɔrɛ]

[vidjala li si mari krɔtka gɛmijka]

[takœva ti ɛ krɔtka snagata]

[mari marijku karagjuzlijku]

[ʜɔdila li si lɛtɛ na pazar]

[vidjala li si mari ʧɛrni ʧɛrɛʃi]

[takœvi ti sa tsœrni ɔʧitɛ]

(Ma mie, ma Marika aux yeux noirs, es-tu jamais allée l’été à la mer ? N’as-tu jamais vu, ma mie, une douce barque, aussi douce que ta taille ! Ma mie, ma Marika aux yeux noirs, es-tu jamais allée au marché, as-tu jamais vu, ma mie , de noires cerises, aussi noirs sont tes yeux)

(Honey, my black-eyed Marika, have you ever been to the sea in the summer? Have you never seen, my dear, a soft boat, as soft as your size ! Honey, my black-eyed Marika, have you ever been to the market, have you ever seen, Honey, black cherries, as black are your eyes)

Мари, Марийко, карагьозлийко,

Ходила ли ляте на мандра ?

Видяла ли си, мари, пърсно сирене ?

Такова ти е бялото лице.

Мари, Марийко, карагьозлийко,

Ходила ли ляте на лозе ?

Видяла ли си, мари, вишни чуреши ?

Такива ти са църните очи.

Мари, Марийко, карагьозлийко,

Ходила ли ляте на пазар ?

Видяла си, мари, църни гайтани ?

Такива ти са тънките вежди.

Мари, Марийко, карагьозлийко,

Ходила ли ляте на бустан ?

Видяла си, мари, кървени карпузки ?

Такива ти са цървените бузки.

Мари, Марийко, карагьозлийко,

Ходила ли ляте на море ?

Видяла ли си, мари, кротка гемийка ?

Средя морето пълна с лимони,

Пълна с лимони, мари, и портокали,

Такава ти е тънка снага.

[mari marijkɔ karagjɔzlijkɔ]

[ʜɔdila li si ʎatɛ na mandra]

[vidjala li si mari tsœrsnɔ sirɛnɛ]

[takɔva ti ɛ bjalɔtɔ litsɛ]

[mari marijkɔ karagjɔzlijkɔ]

[ʜɔdila li ʎatɛ na lɔzɛ]

[vidjala li si mari viʃni ʧurɛʃi]

[takiva ti sa tsœrnitɛ ɔʧi]

[mari marijkɔ karagjɔzlijkɔ]

[ʜɔdila li ʎatɛ na pazar]

[vidjala si mari tsœrni gajtani]

[takiva ti sa tœnkitɛ vɛʒdi]

[mari marijkɔ karagjɔzlijkɔ]

[ʜɔdila li ʎatɛ na bustan]

[vidjala si mari kœrvɛni karpuski]

[takiva ti sa tsœrvɛnitɛ buski]

[mari marijkɔ karagjɔzlijkɔ]

[ʜɔdila li ʎatɛ na mɔrɛ]

[vidjala li si mari krɔtka gɛmijka]

[srɛdja mɔrɛtɔ pœʊna s limɔni]

[pœʊna s limɔni mari i pɔrtɔkaʊi]

[takava ti ɛ tœnka snaga]

(Ma mie, ma Marika aux yeux noirs, es-tu allée dans une ferme laitière en été ? N’as-tu jamais vu, ma mie, du Sirene (fromage de chèvre traditionnel) ? C’est ce à quoi ressemble ton visage blanc. Ma mie, ma Marika aux yeux noirs, es-tu allée dans un vignoble en été ? N’as-tu jamais vu, ma mie, des cerises griottes ? C’est ce à quoi ressemblent tes yeux noirs. Ma mie, ma Marika aux yeux noirs, es-tu allée au marché en été ? N’as-tu jamais vu, ma mie, des noix noires ? C’est ce à quoi ressemble tes minces sourcils. Ma mie, ma Marika aux yeux noirs, es-tu allée dans un verger en été ? N’as-tu jamais vu, ma mie, des pastèques rouges ? C’est ce à quoi ressemblent tes joues rouges. Ma mie, ma Marika aux yeux noirs, es-tu allée à la mer en été ? N’as-tu jamais vu, ma mie, une douce barque, aussi douce que ta taille ? au milieu de la mer, pleine de citrons, pleine de citrons, ma mie, et d’oranges, C’est ce à quoi ressemble ta taille)

(Honey, my black-eyed Marika, have you been to a dairy farm in the summer? Have you ever seen, honey, Sirene (traditional goat cheese) ? This is what your white face looks like. Honey, my black-eyed Marika, have you been to a vineyard in the summer ? Have you never seen, honey, sour cherries ? That's what your black eyes look like. Honey, my black eyed Marika, have you been to the market in the summer ? Have you ever seen, honey, black walnuts? That's what your thin eyebrows look like. Honey, my black eyed Marika, have you been to an orchard in summer ? Have you ever seen red watermelons, honey ? That's what your red cheeks look like. Honey, my black eyed Marika, have you been to the sea in summer ? Have you never seen, honey, a sweet boat, as soft as your waist ? in the middle of the sea, full of lemons, full of lemons, honey, and oranges, this is what your size looks like)

През гора вървяха

През гора вървяха

Два вакли овчеря

Със каръм калпаци.

На калпаците им

На калпаците им

Пяра паунови.

Пяра паунови.

Пярата триперят,

Пярата триперят,

Гурата люлеят

И на гура думат

"Горо льо зилена,

"Горо льо зилена,

Ти, вода студена,

Ти, вода студена,

До днеска сми били

До днеска сми били

Два вакли овчеря

Със каръм калпаци,

От утря ще станим

Два верни хайдути

Със две остри саби !"

[prɛs gɔra vœrvjaʜa]

[prɛs gɔra vœrvjaʜa]

[dva vakli ɔfʧɛrja]

[sœs karœm kaʊpatsi]

[na kaʊpatsitɛ im]

[na kaʊpatsitɛ im]

[pjara paunɔvi]

[pjara paunɔvi]

[pjarata tripɛrjat]

[pjarata tripɛrjat]

[gurata ʎulɛjat]

[i na gura dumat]

[gɔrɔ ʎɔ zilɛna]

[gɔrɔ ʎɔ zilɛna]

[ti vɔda studɛna]

[ti vɔda studɛna]

[dɔ dnɛska smi bili]

[dɔ dnɛska smi bili]

[dva vakli ɔfʧɛrja]

[sœs karœm kaʊpatsi]

[ɔt utrja ʃtɛ stanim]

[dva vɛrni ʜajduti]

[sœs dvɛ ɔstri sabi]

(À travers la forêt marchaient deux bergers aux yeux noirs, avec des bonnets de Crimée. Sur leurs bonnets, des plumes de paon. Les plumes frémissent, ils secouent la forêt et ils parlent à la forêt : « Ô forêt verte, ô toi, eau fraîche, jusqu’aujourd’hui nous fûmes deux bergers aux yeux noirs avec des bonnets de Crimée. À partir de demain nous serons deux rebelles fidèles avec deux sabres tranchants. »)

(Across the forest walked two dark-eyed shepherds, with Crimean hats. On the hats, feathers of peacock. Feathers quiver, they shake the forest and them speak to the forest: «Ô green forest, ô you, freshwater, until today we were two dark-eyed shepherds with Crimean hats. From tomorrow we will be two faithful rebels with two sharp swords.»)

Хубава си, моя горо,
Миришеш на младост,
Но вселяваш в сърцата ни
Само скръб и жалост.
Който веднъж те погледне,
Той вечно жалее,
Че не може под твоите
Сенки да изтлее.
А комуто стане нужда
Веч да те остави,
Той не може, дорде е жив,
Да те заборави.
Хубава си, моя горо,
Миришеш на младост,
Но вселяваш в сърцата ни
Само скръб и жалост.
« Твоите буки и дъбове, твоите шуми гъсти, и цветята и водите, агнетата тлъсти, и
божурът, и тревите и твойта прохлада, всичко, казвам, понякогашм като куршум
пада, на сърцето, което е всякогаш готово да поплаче, кога види в природата ново,
кога види как пролетта старостта изпраща, и под снега студа и под студа, живот се
захваща »
А комуто стане нужда
Веч да те остави,
Той не може, дорде е жив,
Да те заборави.

[ʜubava si mɔja gɔrɔ
[miriʃɛʃ na mladɔst]
[nɔ fsɛʎavaʃ f sœrtsata ni]
[samɔ skrœp i ʒaʊɔst]
[kɔjtɔ vɛdnœʃ tɛ pɔglɛdnɛ]
[tɔj vɛʧnɔ ʒaʊe:]
[ʧɛ nɛ mɔʒɛ pɔt tvɔjtɛ]
[sɛnki da istle:]
[a kɔmutɔ stanɛ nuʒda]
[vɛʧ da tɛ ɔstavi]
[tɔj nɛ mɔʒɛ dɔrdɛ ɛ ʒif]
[da tɛ zabɔravi]
[ʜubava si mɔja gɔrɔ]
[miriʃɛʃ na mladɔst]
[nɔ fsɛʎavaʃ f sœrtsata ni]
[samɔ skrœp i ʒaʊɔst]
[tvɔjtɛ buki i dœbɔvɛ tvɔjtɛ ʃumi gœsti i tsvɛtjata i vɔdi tɛ agnɛtata tlœsti i bɔʒurœt i trɛvitɛ i
tvɔjta prɔʜlada fsiʧkɔ kazvam pɔɲakɔgaʃ katɔ kurʃum pada na sœrtsɛtɔ kɔɛtɔ ɛ fsjakɔgaʃ
gɔtɔvɔ da pɔplaʧɛ kɔga vidi f prirɔdata nɔvɔ kɔga vidi kak prɔʊɛta starɔsta ispraʃta i pɔt snɛga i
pɔt studa ʒivɔt sɛ zaʜfaʃta]
[a kɔmutɔ stanɛ nuʒda]
[vɛʧ da tɛ ɔstavi]
[tɔj nɛ mɔʒɛ dɔrdɛ ɛ ʒif]
[da tɛ zabɔravi]

(Tu es belle ma forêt, tu sens la jeunesse, mais tu inspires à nos cœurs, chagrin et tristesse. Celui qui te regarde une fois, pleure éternellement, ne pouvant pas brûler sous ton ombre. « Tes chênes et hêtres, tes feuilles denses, et les fleurs, et les eaux, les grasagneaux, et la pivoine et l’herbe et ta fraîcheur, tout, je dis, parfois une balle me tombe sur le cœur, toujours prête à pleurer quand elle voit la nouvelle nature, quand elle voit comment le printemps renvoie au bon vieux temps, et sous la neige, et sous le froid, recommence à nouveau la vie. Mais quiconque doit te quitter pour toujours ne peut pas
t’oublier de sa vie »)

(You are beautiful, my forest, you smell of youth, but you inspire our hearts with sorrow and sadness. He who looks at you once, cries eternally, not being able to burn under your shade. "Your oaks and beeches, your dense leaves , and the flowers, and the waters, the fat lambs, and the peony and the grass and your freshness, all, I say, sometimes a bullet falls on my heart, always ready to cry when it sees the new nature, when it see how spring returns to the good old days, and under the snow, and under the cold, life begins anew. But whoever is to leave you forever cannot)