Хубава си, моя горо,
Миришеш на младост,
Но вселяваш в сърцата ни
Само скръб и жалост.
Който веднъж те погледне,
Той вечно жалее,
Че не може под твоите
Сенки да изтлее.
А комуто стане нужда
Веч да те остави,
Той не може, дорде е жив,
Да те заборави.
Хубава си, моя горо,
Миришеш на младост,
Но вселяваш в сърцата ни
Само скръб и жалост.
« Твоите буки и дъбове, твоите шуми гъсти, и цветята и водите, агнетата тлъсти, и
божурът, и тревите и твойта прохлада, всичко, казвам, понякогашм като куршум
пада, на сърцето, което е всякогаш готово да поплаче, кога види в природата ново,
кога види как пролетта старостта изпраща, и под снега студа и под студа, живот се
захваща »
А комуто стане нужда
Веч да те остави,
Той не може, дорде е жив,
Да те заборави.
[ʜubava si mɔja gɔrɔ
[miriʃɛʃ na mladɔst]
[nɔ fsɛʎavaʃ f sœrtsata ni]
[samɔ skrœp i ʒaʊɔst]
[kɔjtɔ vɛdnœʃ tɛ pɔglɛdnɛ]
[tɔj vɛʧnɔ ʒaʊe:]
[ʧɛ nɛ mɔʒɛ pɔt tvɔjtɛ]
[sɛnki da istle:]
[a kɔmutɔ stanɛ nuʒda]
[vɛʧ da tɛ ɔstavi]
[tɔj nɛ mɔʒɛ dɔrdɛ ɛ ʒif]
[da tɛ zabɔravi]
[ʜubava si mɔja gɔrɔ]
[miriʃɛʃ na mladɔst]
[nɔ fsɛʎavaʃ f sœrtsata ni]
[samɔ skrœp i ʒaʊɔst]
[tvɔjtɛ buki i dœbɔvɛ tvɔjtɛ ʃumi gœsti i tsvɛtjata i vɔdi tɛ agnɛtata tlœsti i bɔʒurœt i trɛvitɛ i
tvɔjta prɔʜlada fsiʧkɔ kazvam pɔɲakɔgaʃ katɔ kurʃum pada na sœrtsɛtɔ kɔɛtɔ ɛ fsjakɔgaʃ
gɔtɔvɔ da pɔplaʧɛ kɔga vidi f prirɔdata nɔvɔ kɔga vidi kak prɔʊɛta starɔsta ispraʃta i pɔt snɛga i
pɔt studa ʒivɔt sɛ zaʜfaʃta]
[a kɔmutɔ stanɛ nuʒda]
[vɛʧ da tɛ ɔstavi]
[tɔj nɛ mɔʒɛ dɔrdɛ ɛ ʒif]
[da tɛ zabɔravi]
(Tu es belle ma forêt, tu sens la jeunesse, mais tu inspires à nos cœurs, chagrin et tristesse. Celui qui te regarde une fois, pleure éternellement, ne pouvant pas brûler sous ton ombre. « Tes chênes et hêtres, tes feuilles denses, et les fleurs, et les eaux, les grasagneaux, et la pivoine et l’herbe et ta fraîcheur, tout, je dis, parfois une balle me tombe sur le cœur, toujours prête à pleurer quand elle voit la nouvelle nature, quand elle voit comment le printemps renvoie au bon vieux temps, et sous la neige, et sous le froid, recommence à nouveau la vie. Mais quiconque doit te quitter pour toujours ne peut pas
t’oublier de sa vie »)
(You are beautiful, my forest, you smell of youth, but you inspire our hearts with sorrow and sadness. He who looks at you once, cries eternally, not being able to burn under your shade. "Your oaks and beeches, your dense leaves , and the flowers, and the waters, the fat lambs, and the peony and the grass and your freshness, all, I say, sometimes a bullet falls on my heart, always ready to cry when it sees the new nature, when it see how spring returns to the good old days, and under the snow, and under the cold, life begins anew. But whoever is to leave you forever cannot)